пясъчна лилия

Сред пясъчни дюни цъфти
невиждана пясъчна лилия
отдавна я търсеше ти
сега аз те питам откри ли я..........

Щом можеш и миг без мен
не вярвам на други мигове,
щом можеш без мен и ден
ще можеш без мен и винаги

И тръгвам си сам аз сега
през воя на гладните гларуси
далече от свойта тъга,
далече от своите радости

И тръгвам си сам аз сега
дори и не правя усилие
да търся в теб любовта
и в пясъка пясъчна лилия

Щом можеш и миг без мен
ще можеш и много мигове
щом можеш без мен и ден
ще можеш без мен и винаги...

Теория на разбитото сърце 

  Днес цялото ми същество се тресе от болка и разочарование. Разбитото сърце дълго боли. Днес целият ми свят стана черен, всичките ми спомени, които някога ме топлеха, придобиха отрицателен знак. Чувствам се сякаш нямам сили да продължа, сякаш всичко е обречено и изгубено завинаги. Защото любовта ми пострада от предателство, защото всичко свърши и целият ми свят се изпразни от съдържание, сякаш нямам сили да се боря.
 Но нека не се поддаваме на разочарованието, нека в най-трудните си моменти да положим усилия да погледнем нещата от хубавата им страна, защото доброто го има навсякъде, винаги, просто трябва да го потърсим и ще го видим, ще го прегърнем в обятията си и ще възвърнем загубените сили, предадената вяра, ще видим отново красотата на мига. Нищо не е вечно, и краят е начало на нещо ново, и само от нас зависи новото да е благополучието на нашите души, щастието в нашите сърца, любовта.  Всеки ще си каже „ да, какво хубаво има в това, че съм сама, че загубих нещо, което правеше живота ми смислен и щастлив и ме караше да се чувствам красива, желана и ценна”.Да наистина е много трудно човек да повярва, че дори и в този злочест завършек на една любов има нещо хубаво. Но нека да погледнем от хубавата страна. Това, което днес загубих беше всичко за мен, целият ми живот, едно голямо щастие. Днес то сякаш се изпари, изчезна и аз се изтрещях в земята със страшна сила. Но любовта все пак я имаше, аз я познах, живях с нея, бях щастлива. Аз съм я срещнала изживяла съм я.Всички хубави мигове днес ме болят, но утре спомените за всичко свързано с това чувство ще ми дават утеха всеки ден. Защото аз, все пак  я имах, и не искам да не съм я имала, за да си спестя разочарованието............. По-щастлива ли щях да бъда днес, ако вчера не бях я срещнала, не бях я опознала, не бях й се радвала?  Нещастни са тези, които никога не са усетили любовта, а не тези, които са се разочаровали от нея, защото това също е богатство. Всички ние, които знаем какво е да обичаш и да бъдеш окрилен от чувствата, знаем колко е ценно това и колко много неща в живота ни е променило. Ние сме получили най-ценния дар – знаем, че нея я има. Нека това ни даде сила да повярваме, че ако я търсим и жадуваме тя отново ще се спре на нас и ще превърне живота в романтична приказка пълна с вълнуващи мигове, защото не е трудно да поискаш нещо, за което знаеш, че е достъпно, възможно и толкова близо до всеки един от нас.Просто трябва да протегна ръка и да достигна любовта, тази която е точно за мен, тази която чака точно мен. Нека да вярваме, нека да мислим всеки ден за нея и тя ще бъде възможна и много скоро отново ще промени света, който ни заобикаля, и всичко около нас ще заблести в сияйни цветове, и слънцето ще изгрява сутрин специално за нас, звездите ще блещукат специално за нас, луната ще се смее.

А за тези, които не могат да спрат да мислят за другия, който ги е наранил, ще кажа, че не си струва да мислите постоянно за това което се е случило, знайте че щом този човек ви е предал, той не заслужава вашата обич, не ви трябва такъв човек, той никога няма да ви направи щастливи, вашата чест и достойнството ви са единственото, което никой не може да ви отнеме, не ги жертвайте в името на недостоен идеал.


 Вярвайте в любовта, потърсете я, тя е навсякъде около нас.


 Моите идоли ще коленичат пред мен.



                                                             От анонимен източник